На 11.03.2026 г. в нашия приют бе представена книгата "Истории от приюта". Няма как да не съм щастлив от факта, че приюта инспирира историите в книгата, че с Нели Николова - авторката на книгата, гледаме в една посока - каузата "Безстопанствени кучета"! 

 Когато получих поканата да бъда научен консултант на книгата не се замислих - знам, че съм длъжен да го направя! В процеса на работа обаче все повече усещах, че подобен род литература има мисия и наистина може да бъде важна. Няколко думи за мисията:

• Децата по-лесно се идентифицират с персонажи, които са семпли, емоционално ясни и символични. Животните изпълняват точно тази функция. Когато героят е смел, добър приятел, защитаващ по- слабите, детето възприема поведението като модел за подражание, без да се чувства директно поучавано.
• Когато моралът се предава чрез животни, се избягва психологическата съпротива. Децата ( а и не само - защото и ние възрастните се нуждаем от възпитаване...всеки ден ) не са директно поучавани.
• Когато историята показва чувства на животното – страх, самота, радост – детето започва да тренира емоционално разбиране. Това е форма на развитие на т.нар. theory of mind – способността да се разбира, че другите същества имат свои чувства и преживявания.
• Истории с животни често формират и екологична чувствителност. Детето започва да възприема животните като живи същества със стойност, които са част от света, който трябва да се пази.
• Най-силният ефект на такава книга е, че тя не „учи на добро“ чрез правила, а чрез преживяване на доброто. Четящият не чува „Трябва да бъдеш добър.“ Той вижда, усеща и преживява какво означава добротата. Една от най- влиятелните книги в световната литература "Малкият принц" използва точно този подход!